Уебрикс Демо

Начало » Коксартроза » За коксартрозата

За коксартрозата

Какво е Коксартроза?


Коксартрозата е хронично заболяване на опорно-двигателния апарат, като характерните изменения започват от хрущялите, като по-късно засягат костите и капсуло-връзковия апарат на ставата. Най-честата причина за възникване на коксартрозата е вродената дисплазия на тазобедрената става. Освен нея, като причини за появата могат да се включат и други: 1/ ревматоиден артрит – автоимунно заболяване, при което синовиалната мембрана е възпалена, задебелена, произвежда се твърде много ставна течност, уврежда се ставният хрущял, което води до болка и скованост; 2/ остеоартрит – при това заболяване ставният хрущял покриващ костните краища е износен и костните повърхности се трият една в друга причинявайки болка и скованост; 3/ аваскуларна некроза (разтройство в кръвообращението на бедрената глава) след счупвания, изкълчвания, нарушен метаболизъм и др.

Измененията, които се наблюдават в ставата са характерни за всички дегенеративни заболявания. Хрущялът, който покрива ставните повърхности изтънява. Той променя своята структура и цвят. Става мътен, без блясък и се появяват микрофрактури по повърхността му. Костната тъкан разположена под него също се променя. В нея се появяват кости кисти. Около ставата се появяват остеофити – така наречените шипове.

Какви са симптомите на коксартрозата?


 1. Клиничната картина се характерезира на първо място с болка. В началото болката е слаба, бързопреходна и неопределена. Тя се появява при претоварване и сутрин при прохождане и намалява или изчезва при покой. С напредване на процеса болката се засилва.

2. Ограниченията на движенията в тазобедрената става са вторият важен симптом. В началния период болният може да не е усетил ограничения и те се откриват при щателен преглед от страна на ортопед-трвматолога.

3. Третият клиничен белег са контрактурите в областта на тазобедрената става. Те водят до геометрично скъсяване на крайника.

4. Куцането е друга проява на заболяването. В началото то се появяна от щаденето на крайника от страна на пациента поради болката, но впоследствие е в резултат на различната дължина на крайниците.

Как се диагностицира коксартрозата?


 За поставяне на диагнозата коксартроза важно значение имат анамнестичните данни за прогресивно нарастване на болката отначало при двигателна активност, а в последствие и при необременяване на крайника. Ограничение на движенията в тазобедрената става, накуцването и скъсяването на крайника също насочва към диагнозата. В диференциално диагностично отношение трябва да се имат и други заболявания, които могат да се характеризират с подобни оплаквания, като дискова херния, аневзизмални промени по съдовете, урологични или гинекологични заболявания.

Диагнозата се постявя въз основа на гореспоменатите данни от оплакванията на пациента и клиничния преглед от ортопед-трвматолог.

Физикални изследвания


При физикален преглед и изследване на колянната става със съответните приоми се установява:

1. Болезнена походка, предизвикваща накуцване.

2. Умерена палпаторна болка по ръбовете на ставата, около капачето и в задколянната ямка.

3. Оток и затопляне на кожата над ставата.

4. Наличие на крепитации при движения в колянната става.

5. Хипотрофия на бедрената мускулатура откъм засегнатата страна.

6. Загуба на екстензия (флексионна контрактура), и невъзможност за пълно свиване на коляното.

7. Деформация на ставата.

След клиничното изследване на едната колянната става, задължително се прави сравнително изследване и на другата.

Как се лекува коксартрозата?


  • Консервативно лечение

Консервативно лечение включва отбременяване на ставата, намаляване на телесната маса, препоръки за избягване на носенето на по-големи допълнителни товари, ползване на помощни средства (патерици, бастуни и др.). В консервативното лечение се включват и физиотерапевтични процедури, балнеосанаториално лечение, както и кинезитерапевтични процедури за поддържане тонуса на мускулатурата и увеличаване обема движения.

  • Медикаментозно лечение

Медикаментозното лечение включва – нестероидните противовъзпалителни средства, аналгетиците, миорелаксанти, глюкокортикостероидните средства, хондропротектори.

  • Оперативно лечение

Към оперативно лечение се преминава при неуспех на консервативното. То се състои в ендопротезиране на тазобедрената става. В днешни дни операциите за имплантиране на тазобедрена ендопротеза са едни от най-успешните и резултатни хирургични намеси върху опорно-двигателния апарат. Съществуват еднополюсни и двуполюсни тазобедрени ендопротези. Далеч по-разпространени са двуполюсните (или наречени още “тотални”) протези. Тоталното тазобедрено ендопротезиране представлява сложна хирургична интервенция, при която износената ставна повърхност на ставната ямка на таза (ацетабулума), износената ставна повърхност на бедрената глава и самата глава, както и част от бедрената шийка се отстраняват от тялото и на тяхно място се имплантират компонентите на изкуствената тазобедрена става, които се сглобяват във вътрешността на тялото. Двуполюсни тазобедрени изкуствени стави се състоят от следните компоненти: бедрено стебло (направена от специални метални сплави), бедрена главичка (направена от свръздрав и фино полиран метал или керамика), тазова капсула (направена от полиетилен, керамика или метал, която може да има външна метална обвивка – черупка). Съществува безциментно и циментно вграждане на тези компоненти. И при двете техники имат доказан ефективен в дългосрочен използваем имплант. Болничният престой след тази процедура е от 3 до 7 дни. Облекчение на болката в ставата настъпва почти своевременно след операцията. Възстановяване след операцията включва физикална терапия целяща възстановяване на силата и функцията на крайника, като се използват патерици, бастун или проходилки за 4-8 седмици. След 3-6 месеци повечето пациенти се възстановяват и се връщат към нормален начин на живот.

Усложнения при коксартрозата


  • Усложнения

1. Инфектиране на ендопротезата при около 1%.
2. Дислокация (изкълчване): бедрената компонента на протезата се размества спрямо другата и част, която се намира в ставната ямка (ацетабуларната компонента). Това състояние често изисква закрита репозиция. Протезата се намества под анестезия.
3. Кръвозагуба, изискваща кръвопреливане.
4. Увреда на нерв
5. Счупване на бедрената кост
6. Тромбоемболичните усложнения

  • Дългосрочни усложнения

Най-честата причина за компрометирането на тоталното заместване на тазобедрената става е разхлабването на нейните компоненти, корто води до резорбция на коста около тях, съпроводено със съответната симптоматика. То се наблюдава както при циментите, така и при нециментните протези. Това налага нова оперативна намеса, т.нар. “реендопротезиране”, при което се извършва подмяна на някои или на всички от протезните компоненти. Възстановяването е по-дълго в сравнение с първичното протезиране на ставата.

В заключение, при правилно подбрани пациенти, добре изпълнена оперативна интервенция, стриктно спазване на рехабилитационния режим и лекарските указания изкуствената става “преживява” и функционира нормално поне 15 години при около 80-85% от пациентите. Дългосрочните резултати се подобряват непрестанно с въвеждането на нови импланти и нови хирургични техники. Налице е и тенденция за нямаляване процента на усложненията, свързани с тазобедреното ендопротезиране.